Навън изглежда ужасно. Мрачно, сиво, предполагам и студено, и някакви жалки снежинки объркано падат от небето, само за да могат да изчезнат при досега си с изпотрошените тротоари и улици. И в моята глава се случва нещо такова, защото последните две седмици бяха изпълнени с мнооого музика – нова музика, стара музика, музиката на бъдещето. Без майтап. Осъзнах нещо, което не се отразява много добре на душевния ми баланс (изобщо не се шегувам) и то е, че никога няма да мога да изслушам ВСИЧКО, което искам. Имам чувството, че каквото и да правя все изоставам, изоставам дори с рилийзите от 2011, която, по дяволите, току-що започна. Ама как започна само! И как се очертава да продължи! И единствената причина за това е, че има ужасно много ужасно талантливи хора по света, които не спират да бълват трак след трак, всеки по-красив, завладяващ, иноваторски и ценен от предишния. Поне ще можем да спим спокойно, знаейки, че слуховите ни сетива са в добри ръце.
Без никаква основателна причина, искам да си споделя личните впечатления от някои конкретни хора, които в момента според мен са нещо като част от каймака на “алтернативната/ърбан/ъндърграунд/инди-шминди” електронна и не дотам електронна сцена. Всичко е в начина, по който те правят нещата, похватите и вложените чувства, които карат музиката да заживее собствен живот, да започне да диша и не просто да те накара да си поклащаш ритмично главата, ами да те остави в онова специфично състояние, в което чуваш нещо, което толкова ти харесва, че започваш да се съмняваш дали изобщо е създадено от човек. С усмивка на лицето, разбира се.
И така.
Jamie xx..
..a.k.a. Jamie Smith е една трета от indie pop групата The xx и след като чух страхотния му микс в първото предаване на Benji B за тази година, определено стана моят най-голям любимец, so far. С чиста съвест бих го обявила за “краля на ремиксите”, колкото и, нали знаете, cheesy, да звучи. Определено това ще е неговата година, защото предстои да излезе един много голям проект, а именно – ремикси на последния албум на легендарния Gil Scott-Heron. Албумът се казва “We’re New Here” и това, което сме чули досега от него предвещава да се окаже наистина брилянтен, но ще си говорим повече по този въпрос след 21 февруари, когато е официалната дата. Дотогaва можете да цъкнете тук, за да чуете части от този, без съмнение, шедьовър на електронната музика.
Това далеч не е всичко обаче. Ако напишете “Jamie xx” в YouTube ще излязат безброй ремикси на песните на групата му и на тракове на хора, които аз не съм чувала, а и някои от които след много кратък рисърч се оказа, че не стават. Обаче Jamie е сътворил чудеса с тях. Определено трябва да споменем ремикса на “You’ve Got the Love” на Florence & The Machine и на “Hip Love” на FaltyDL, който е абсолютно чисто нов, защото излезе около 11 февруари.
Специалният ми highlight, обаче, е ремиксът на “Rolling in the Deep”, готината песничка на Adele. Това, което Jamie е направил тук е наистина уникално, тракът е супер изчистен и в същото време някакси емоционално пренасищащ. Абе чуйте го просто:
Имаше коментар в YouTube, че Jamie xx трябва да “ремиксира света”, нека пробва, със сигурност ще се получи нещо коренно различно и по-интересно от оригинала.
Jamie Woon..
..е на 4то място в класацията на BBC Sound of 2011 и с право бих казала аз. Създава музиката си по интересен и неконвенционален начин, пее страхотно, нежно и завладяващо. През 2006 издава “Wayfaring Stranger”, който вклюва ремикс на едноименното парче от небезивестния Burial. През 2008 посещава Red Bull Music Academy в Барселона. През 2010 същият този Burial ко-продуцира сингъла, “Night Air”, който е грехота, ако не сте чували. Затова:
Наскоро Jamie e подписал с Polydor Records и може би тази година трябва да очакваме a full-length album. Стискаме палци и се радваме, че има такива хора като Jamie Woon, които използват таланта си по-най-добрия начин и променят облика на музиката.
James Blake..
…обаче за него ще прочетете повече ето тук, защото г-ца Райчева вече е казала какво мисли по въпроса.Само ще кажа, че едноименният full-length дебютен албум излезе на 7ми февруари и е меко казано блестящ.
Ramadanman aka Pearson Sound..
…е на корицата на последния XLR8R и определено има защо. Той е на 22 години и музиката, която създава грубо излиза извън пределите на всякакви стилове, в което всъщност се крие нейната красота. Не знам как да я опиша освен като нещо, което е изпреварило времето си и е объркало мястото си или пък може би точно обратното? Както и да е, едно е сигурно, че Ramadanman е от тези, чиято мисия явно е да събудят хората, да ги накарат да си отпушат ушите и да погледнат на музиката и на света като цяло по коренно нов и различен начин.
Като музикални влияния младият талант споменава Timbaland & The Neptunes, в интервю за предаването на Benji B, който му е мега голям фен и пуска следващият трак почти всяка седмица, а понякога и по два пъти! Причините са очевидни, мисля, че няма нужда от обяснения, музиката си говори сама.
Stateless..
…са Chris James, Justin Percival, David Levin, kidkanevil. Последният е един от най-най-най-любимите ми бийтмейкъри, защото съм убедена, че нещо в главата му не е наред, за да прави това, което прави. Стилът на Stateless е странен, интересен и заинтригуващ и всъщност търси и намира вдъхновение в разнообразни аспекти от музиката. Вторият им албум, който се казва “Matilda” излиза към края на този, началото на следващия месец за любимия ни Ninja Tune. Междувременно бяхме зарадвани с 2 сингъла – “Ariel” & “Assassinations”, който е излязъл вчера.
Гледайте видеото към “Ariel”.
И нещо много специално за десерт:
П.С. Всички тези прекрасни хора са британци. Нещо да кажете по въпроса?
рая
нев
Анонимен
февруари 16, 2011
Тук ме уцели в сърцето ! ТВЪРДЕ любими артисти!
нев
февруари 16, 2011
радвам се, защото и на мен са ми твърде любими