Направихме безобразно дълга пауза, за което се извинявам. Оказва се, че докато е в сесия и има да прави 10 други неща и то спешно, на човек най му върви да пише блог постове (постинги?), а когато е свoбоден с дни, времето минава тоооолкова бързо, че нищо не успява да свърши. Чилаксът не е лесна работа. Знам, защото главно с това се занимавам.
Но да преминем към човекa на часа, деня, годината, вие си изберете. Нев ми показа James Blake, а на мен ми въздейства толкова силно, че няма ден, в който да не го слушам. Даже заедно слушахме албумa, също на име James Blake, около 3-4 пъти, защото върви страшно добре за фон на екзистенциални разговори за детството, настоящето и бъдещето.
Всъщност около Блейк има еуфория от доста преди да издаде абумa, който излезе официално миналата седмица, малко като с Jessie J. Да не говорим, че двамата са на първо (Джеси) и второ (Джеймс) място в класацията BBC’s Sound of 2011. С други думи британците добре са си отворили ушите и трябва да се вземе пример.
Сега относно музиката на Блейк сигурна съм, че Нев би направила много по-адекватно описание, понеже е навътре с електронната музика, но да речем, че ценното на моето мнение са необремененост от големите очаквания към албума и наивния ентусиазъм на аматьора.
Аз. Обожавам. Този. Албум.
Искрено. Винаги съм имала особен афинитет към музиканти и музика, които звучат като че ли човекът има сериозни проблеми и нужда от терапия. Но не по тъкмо-съм-излязъл-от-тийнейджърството-и-всички-продължават-да-не-ме-рабират начин, ами по зрял, красив, странен, леко дистърбинг и тотално обсебващ такъв. Другото, което мисля, че си личи е, че Джеймс си е музикант в онзи традиционния смисъл на думата. От 6-годишен свири на пиано и то прекрасно участва в почти всяко парче. И понеже и пиано обожавам, просто нямаше как да не слушам и да си мисля, че по-хубаво от това не може да стане.
Всъщност парчетата на Блейк от преди албума не са толкова емоционално тежички, но аз и тях страшно много харесвам. В супер забавното CMYK например семплите са от песни на Келис и Алия, които също са ми любимки, така че again – в десятката. Air and Lack Thereof е тайнствено-интригуващо и филмиращо по специфичен начин. Но основната разлика между “преди” и “сега” е гласът на Блейк. В “преди” кажи-речи го няма, в “сега” е на предна линия и е страхотен и просто би било жалко да не пее.
CMYK
James Blake – CMYK by Nubs
Преди да се хване с електронната музика слуша и е израстнал с джаз, r’n’b и соул и това също е вкарано по страшно красив начин. Measurments например е нещо като госпъл, който аз бил определила като стерилен и изолиран, което си е обратното на традиционния госпъл. Но аз това го казвам с най-добри чувства, щото it works for me.
The Wilhelm Scream беше първата песен, която чух и която ме грабна веднага. Осъзнавам, че репетативността на няколко не особено позитивно заредени изречения не е по вкуса на всеки, но сега говорим ЗА МЕН и на мен ми харесва. На моменти дори се чудя какво му се е случило на този човек, а именно в песента I Never Learnt to Share, където повтарящата се реплика е “My brother and my sister don’t speak to me but I don’t blame them”. Siiiiiick.
Големият удар обаче за мен е Limit to Your Love, кавър на Feist. Ще ми се да можех да кажа нещо хем гениално, хем просто, хем супер дефиниращо за тази песен, но не мога. Хваща и държи. Това е.
И като става въпрос за кавъри и за това колко разнообразен е Блейк и как си е музикантче, не мога да подмина този кавър на A Case of You на Joni Mitchell. Само пиано и глас, без нищо електронно и без нужда от subwoofer за the full experience.
А преди онова “преди”, за което споменах по-горе, Блейк прави ремикси на разни парчета (Miss Jackson, Drop It Like It’s Hot, Bills Bills Bills и тн) под псевдонима Harmonimix. Ето те вече са ми прекалено изциклени, но всеки с вкуса си, нали така? Всъщност, съдейки по коментарите под ремикси на Harmonimix в youtube, явно двете амплоата на Джеймс си имат и отделни групи фенове. Харесващите изциклените работи не са толкова вдъхновени от сегашната му работа и обратното. Готиното е, че самият той явно прави каквото му е на душата в момента и ей такива хора уважавам. А за таланта да не говорим. Голям.
Албумът James Blake на James Blake можете да слушате онлайн ТУК.
рая
нев
нев
февруари 13, 2011
ууу на мен доста ми харесват въпросните ремикси, даже не искам да казвам големи думи…не няма да казвам чак такива големи думи.
elasticmind
февруари 13, 2011
Недей казва.
Да се говори за музика е почти толкова абсурдно колкото да се танцува за архитектура. Върос на лично преживяване е. 